Премини към основното съдържание

14 юни 2013 г. дава началото на нов политически проект. Активни граждани влизат в реалната политика.

На 14 юни 2013 г. /петък/ в ранни зори 42 Обикновенно народно събрание избра за Председател на ДАНС депутата Делян Пеевски от ДПС. Това събитие беше крайъгълен камък в живота на много хора, както на тези в политиката, така и на тези излезли на протест на жълтите павета в София. За последствията от тази дата и за политическия проект на част от протестиращите отговори дава адв. Николай Христов, член на Инициативния комитет по учредяването на нова политическа партия, наречена “14 юни”.

Въпрос: Имаше ли въпрос, който искахте/очаквахте да ви бъде зададен, а не ви го зададоха по време на пресконференцията или предхождащите/последващите медиини изяви?
Отговор: Въпросите, на които държим да отговорим, са отговорени в учредителната ни декларация. За всичко останало, което интересува публиката на съответната медия, сме на разположение.

Въпрос: Смятате ли, че с номинирането на Пеевски за шеф на ДАНС българските политици доказаха, че не живеят в реалния свят на нормалните българи? Последвалите протести още на същия ден привечер и следващите 404 дни дали са били изненадващи за тях с оглед постоянството, интензитета и продължителността им? Дали има самозабравяне в овластените ни политици и ако има, сериозен ли този проблем?
Отговор: Българските политици много отдавна са престанали да живеят в реалния свят. Връзката им с избирателите е дотолкова скъсана, че от тяхна гледна точка избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС едва ли е било нещо ненормално (поне за тези, които дадоха гласа си за този избор или се бяха въздържали). Едва ли са си давали сметка, че ще се случи това, което се случи вечерта на избора и че толкова хора ще излязат на улицата. Нещо повече – че ще излязат хора с различни политически пристрастия. Колкото и ситуацията да е била „или го избираме, или правителството пада“, явно наистина не са си давали сметка. Факт е, че още на третия ден от протестите, изборът на Делян Пеевски беше отменен, а правителството не падна тогава. Хората обаче не се прибраха, защото бяха усетили, че проблемът е доста по-дълбок от избора на един, да кажем, крайно неподходящ за този пост човек. Проблемът беше (и все още е), че политическата класа тогава показа именно това, че обитава някакъв нереален свят, различен от този на гражданите на тази страна.
Бяха изненадани от постоянството и непримиримостта на протестиращите, разбира се, което също показва отдалечеността им от реалния свят и непознаването света на нормалните българи.
Що се касае до самозабравянето, то това като че ли се е превърнало в болестно състояние на съвременната политическа класа. Сериозен проблем, който спокойно може да бъде адресиран към медицинската наука или най-малко към психологическата такава. Когато политическата класа на една страна страда от психическо заболяване (ако не и психиатрично), няма как да бъде произведено нещо нормално от нея.

Въпрос: На фона на моментния срив на държавност в почти всички политически управляеми сфери, очаквате ли поредния политически “месия” след Жорж Ганчев, Симеон Сакскобурготски, Сидеров и Бареков да размъти съзнанието на българските граждани? Защо повечето граждани у нас очакват “спасението да дойде отвън”, а не разчитат на собствените си сили и възможности, че могат да променят “матрицата на реалността”?
Отговор: Това е основнопредизвикателство, с което трябва да се преборим като общество – очакването на Годо, или на български – чакането на Неволята. Вероятно в момента някой някъде „проектира“ пореден „бащица“, който да бъде представен на обществото, защото ореолът на последния такъв главоломно се стопява – визирам настоящия премиер. Ние ще се фокусираме върху развенчаването на мита за месията у съзнанието на българина. Той трябва да разбере, че следва сам да управлява живота си, вместо да чака някой „да го оправи“. Последното просто няма да се случи.
Отговорът на другия въпрос за мен се корени в манталитета, възпитаван в годините на комунизма. Още не можем да свикнем, че следва сами да планираме живота си и все очакваме някой да дойде и да ни го нареди. Този проблем е свързан с предходния - за „месията“, а решението и на двата е едно и също - просвещение. Културата и образованието, доколкото пряко влияят върху разбиранията на човека за света, следва да бъдат реформирани по начин, по който да се възпитава отговорност и инициативност, а не пасивност и вечно очакване, че друг ще свърши работата.

Въпрос: Имате много активни дейности в социалната мрежа Facebook. Смятате ли, че това е по-удачния, по-съвременния метод за комуникация между Вас и Вашите бъдещи членове и симпатизанти? За сравнение, традиционните партии в по-голямата си част показват доста резервираност към открити “чатове” с партийните водачи /Напр. БСП, ГЕРБ, ДПС/.
Отговор: Социалните мрежи безспорно са нов и съвременен метод за комуникация и общуване, от който ще се възползваме максимално като модерни хора, разбира се. Контактите „на живо“ обаче все още не са изгубили своето водещо значение при комуникацията между хората.И двата начина са еднакво удачни.

Въпрос: Статуквото с неговите краткосрочни ползи на управляващите политици винаги е пречело за една перспективна визия за българската държавност. Смятате ли, че можете да формулирате такива перспективи в нематериални сфери като образование, наука, култура или институционални сфери като правосъдие, администрация? Бихте ли посочили примери?
Отговор: Разликата между държавник и политик е в това, че първият мисли в перспектива от няколко поколения напред, докато вторият мисли как да спечели следващите избори. Образованието, науката и културата са сфери, които дават плодовете на едно усилие след поне едно поколение, респективно не са „рентабилна инвестиция“ за следващите избори, поради което са тотално занемарени от съвременните политици. Образователната ни система като цяло не е променяна от годините след 1944-та година. Проблемите там са много сериозни и е трудно да се опишат в няколко реда. Културата и науката ни също са в окаяно състояние. Ние вече посочихме трите приоритетни за нас сфери, когато заявихме проекта на 9-ти март: икономика; правосъдие и сигурност; образование, култура и наука. В този смисъл имаме намерение и можем да формулираме перспективи по последните.
Що се касае до икономика, правосъдие и сигурност, топлата вода отдавна е открита. Просто няма воля у политиците ни да реформират. Има прекрасно работещи модели, които можем да реципираме, дори да се наложи адаптирането им в твърде „особената“ ни среда.
В заключение ще допълним, че повече конкретика по тези въпроси ще можем да изложим, когато са готови програмите ни, по които се работи в момента и които следва да бъдат приети след учредяване на партията. Не искаме да ги налагаме еднолично. Все пак основните насоки са видни от учредителната ни декларация, която вече сме представили ( http://14юни.net/Uchreditelna.pdf ).

Отразяването на ПП "14 юни" в част от медиите:
http://clubz.bg/36571-protestirashti_sreshtu_koj_syzdavat_partiq_%E2%80%...
http://bnr.bg/post/100666972
http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/03/10/141668/%D0%BA%D0%B0%D0%BA...