Премини към основното съдържание

"Офшорка"- мръсна дума или легален бизнес? Адв. Деяна Марчева, специалист по темата пред читателите на сайта.

images_9.jpeg

Г-жо Марчева, в последно време стана актуално от страна на български политици да се говори за т.нар. „офшорки”, а и в обективното български право в сила от 1 януари 2014 г. вече е и ЗАКОН за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Това поражда внасяне на определена яснота сред читателите на сайта, като в качеството ви на специалист по „офшорно право” се обръщам към вас със следните въпроси:

Въпрос: Как възникват исторически тези зони с преференциален данъчен режим?
Адв. Марчева: Прототипът на съвременните офшорни зони възниква в Древна Гърция. След като Атина въвежда данък върху вноса и износа към съседните острови в Егейско море, те се превръщат в центрове на свободна търговия. По-късно през Средновековието като център на търговия с минимални данъци се утвърждава Фландрия, днешна провинция в Белгия. Със засилването на търговията започва и конкуренция между различни зони на т.нар. „данъчен рай“, в които не се плащат данъци. Любопитен пример за офшорна юрисдикция през Средновековие е Ватикана.

Въпрос: Коя е същинската цел на такива зони: преференциален данъчен режим, спрямо местно данъчно законодателство или укриване на истинските собственици на такива дружества; или комбинация от двете?
Адв. Марчева: Основната цел е да не се облагат с данъци определени приходи на офшорната компания и по този начин да се кумулират средства за инвестиции. Например, ако получиш възнаграждение от 100 единици тук, то моментално подлежи на данъчно облагане, а в някой случаи върху него се дължат и осигуровки, и сумата, с която ще разполагаш в крайна сметка се намалява поне с 10% . Ако искаш да инвестираш тази сума, обаче, имаш опцията да я получиш в собствена офшорна компания, където сумата се запазва като 100 единици, защото не подлежи на данъчно облагане.
Възможността да се укриват истинските собственици произтича от специфичния институт на тръста, уникален за англо-саксонските юрисдикции. Тръстът няма еквивалент в нашето право, защото се основава на друго разбиране за собствеността, на възможността да бъде разделена формалната от бенефициерната собственост. Тръстът възниква след като едно лице (например, номинален акционер) заяви, че в определено качество ще действа само и единствено като тръстов довереник и във всички случаи ще изпълнява нарежданията на друго лице (действителен бенефициер). Тръстът не е договор, и съществено се различава от познатия ни договор за поръчка. Тръстовият довереник не е представител – нито пряк, нито косвен. Това е един формален собственик, който не формира никаква собствена воля по отношение на имуществото, за което е учреден тръст, и който е поел лични и непрехвърлими задължения към бенефициерния собственик да действа само и единствено въз основа на неговите нареждания. Затова и проверките на бенефициерните собственици в офшорните зони е най-важният елемент при учредяване на офшорна компания. Не може да бъде деклариран и представен един бенефициерен собственик, а зад него всъщност да стои друго лице. Това би обезсмислило режима срещу изпиране на пари, който стриктно се спазва от офшорните юрисдикции.

Въпрос: Може ли да посочите най-популярните зони с преференциален режим в света и в Европа? Имат ли специфични локални характеристики?
Адв. Марчева: Офшорните зони вече са стотици и трудно могат да бъдат класирани по популярност. Препоръката коя офшорна зона да изберете зависи от целите, за които се учредява офшорната компания. Популярни са офшорните зони, коронни владения на Обединеното кралство, като например, Джърси и Британски Вирджински Острови. Популярни в Европа са Люксембург и Лихтенщайн. В повечето случаи доставчика на корпоративни и тръстови услуги предлага офшорните зони, с които най-добре работи.

Въпрос: Много български политици се изказват за такива зони, че едва ли не да имаш регистиран субект в такава зона е престъпление/нарушение. Като се абстрахираме от политическото говорене и във връзка със споменатия закон, съществува ли пречка: търговска фирма регистирана в такава зона да бъде изключена от оборота у нас? /Има доста български фирми със собственици/съсобственици от такива зони, което е публичен факт с оглед достъпността на Търговския регистър/
Адв. Марчева: Офшорните компании са легален инструмент за данъчно планиране и притежанието на офшорна компания не е само по себе си нито престъпление, нито закононарушение. Изключването на офшорките от търговския оборот не е никакво решение, защото има множество схеми, чрез които може да се преодолее забраната. Най-простия начин е като се учреди дъщерно дружество на офшорната компания в държава членка на ЕС.
Отговорът не е в забраните, а в прозрачността. Затова и последната инициатива на Европейския парламент по темата е в посока създаване на регистър на бенефициерните собственици на офшорни компании и тръстове.

Въпрос: Смятате ли, че в през такива субекти може да се заобиколят редица действащи нормативни актове като Наказателния кодекс, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за кредитните институции и подзаконовите актове на БНБ по прилагане то му?
Адв. Марчева: Аз лично не разглеждам офшорната компания като инструмент за заобикаляне на закона. Банките у нас са длъжни да получат доказателства кой е бенефициерния собственик на всяка офшорна компания, на която учредяват банкова сметка. Що се отнася до Наказателния кодекс и Закона за мерките срещу изпиране на пари, няма как проблемът да е в тяхното заобикаляне, а е по-скоро в тяхната формалистичност и анахроничност. Във всички държави, които спазват международните стандарти за инкриминиране на изпирането на пари ефективно в правните системи, са разработени подробни правила и изисквания, които създават същински задължения за всички лица, които биха могли да се окажат във веригата на изпирането на пари. Предвиждат се сериозни глоби и дори затвор за директори, пълномощници, служители и т.н., които нарушат задълженията си във връзка с превенцията срещу изпиране на пари. У нас изпирането на пари е уредено като едно екзотично престъпление, което дори и да може да бъде проследено и доказано, в крайна сметка консултантите на схемите не носят никаква отговорност.

Заб. Адв. Марчева е корпоративен адвокат с над 10 години стаж, завършила е Специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по юридически английски език в Нов Български Университет, съветник на в-к "Капитал" по въпроси свързани с "офшорното право".