Премини към основното съдържание

За късата историческа памет и политическото дебелокожие

Броени дни остават до датата Първи февруари. За голяма част от българското общество тази дата е свързана с едно от най-позорните обстоятелства в съвременната българска история, а именно произнасянето на присъдите от т.нар. "Народен съд" на 01.02.1945 г.
Какви са историческите факти:
-На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”. На 30 септември 1944 г. Министерски съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея;
-При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред "народния” съд също са предприети мерки – изселени са над 11 000 души в различни краища на страна. За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-то Народно събрание (1940-1944);
- На 1 февруари 1945 г. се произнасят Първи и Втори върховни съдебни състава. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага. "Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души;
- В град Кюстендил на 25 март 1945 г. е издадена Присъда от съдебен състав на Кюстендилски народен съд в 5 членен състав, в която присъда са упоменати 165 обвиняеми. На смърт са осъдени 30 обвиняеми, почти всички със статут "отсъстващ" при произнасяне на присъдата. Напълно оправдани и оневинени са 8 обвиняеми, а останалите са осъдени на различни години строг тъмничен затвор. За повече яснота статута "отсъстващ" означава, че тези хора са избити преди произнасяне на съдебния акт.
- На 26 юни 1997 г. с Решение № 451 на 3 членен състав на Върховния касационен съд при действащата тогава разпоредба за отмяна по реда на надзора е обезсилена присъдата по нак. дело № 1/1945 г. на Кюстендилски народен съд по отношение на следните подсъдими: Йордан Харалампиев Димитров, Иван Китанов, Величко Димитров Кознички, Георги Караиванов, Васил Василев Гошев, Борис Зарев, Стоичко Митков Арнаудов, Григор Яначков Митрев, Ангел Йорданов Илиев, Никола Йовев, Андон Атанасов Мацов, Борис Алексиев Златков, Димитър Евтимов Петров, Пене Димитров Стоянов, Стоимен Джонев Барабунков като ги признава за НЕВИННИ И ОПРАВДАВА повдигнатото и предявено обвинение по чл. 3 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд.
В допълнение, в "Държавен вестник" брой 37 от 5 май 2000 г. е обнародван Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, като на основание текст от този нормативен акт периода на управление на България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е обявен за престъпен, както и че еднолично управляващата Българска комунистическа партия е обявена за престъпна организация, която потъпква човешките права и демократичната система.

Това са сухите исторически факти, зад тях стоят умъртвени и разбити човешки съдби, ценности, семейства. Дори и посмъртното юридическо оневиняване на избитите, осъдените и заточените подсъдими не е самодостатъчно за историческата памет. Повече от цинично след 27 години от промените през 1989 г. да няма паметна плоча на тези несправедливо осъдени наши съграждани. През периода от 10.11.1989 г. до настоящия момент в Община Кюстендил имаше сформирани местни политически организации на т.нар. "десни политически сили". Нещо повече съществува организация на репресираните в град Кюстендил. Нито една от тези политически формации на местно ниво не положи минималното политическо усилие за стартиране на инициатива-подписка за поставяне на паметна плоча в памет на жертвите на обявения по закон за престъпен комунистически режим. Дори сегашното ръководство на Община Кюстендил нехае за такова незначително усилие, което може да се обясни единствено с липса на историческа култура и памет, конюнктурно политическо "бояджийство" или просто чиновнически непукизъм, твърде характерен за безвремието на ценности, в което се намираме.
Дано душите на несправедливо осъдените почиват в мир, за нас е срамът, че сме забравили за тях и това позорно обстоятелство в съвременната история на град Кюстендил.